Глобалното затопляне не съществува, защото зимните температури в по-голямата част от земното кълбо са отрицателни. Ако съществуваше глобално затопляне, ледът и снегът щяха да се топят по-бързо. В много тропически и екваториални региони не се наблюдава бързо повишаване на температурите, а в някои части дори се наблюдава захлаждане.

От средата на 70-те години на миналия век глобалните температури се повишават с около 0.2 градуса по Целзий на десетилетие. Времето обаче налага своите драматични възходи и спадове в дългосрочната тенденция. Очакваме да видим рекордно ниски температури дори по време на глобалното затопляне. Въпреки това през последното десетилетие дневните рекордно високи температури се появяват два пъти по-често от рекордно ниски такива. Очаква се тази тенденция към по-топли дни да се засили с продължаването на глобалното затопляне през XXI век.

Екстремните метеорологични условия не се дължат на глобалното затопляне, а на географското положение на регионите – те са напълно естествено явление.

Глобалното затопляне засилва рисковите фактори за екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюденията, които показват силна връзка между повишаването на температурите и увеличаване честотата на тези събития.

Понякога времето е по-топло, понякога – по-студено. Това винаги е било така.

Климатичните изменения са съществували още преди хората да започнат да отделят големи количества CO2. Но рязкото покачване на температурната крива от 80-те години на миналия век насам може да се обясни единствено с човешка дейност.

Глобалното затопляне няма как да се случва, тъй като зимите стават все по-студени.

Зимите стават все по-топли. Измерванията показват, че климатът на Земята като цяло се е затоплил през последното столетие, през всички сезони и в повечето региони.

Глобалното затопляне няма как да е факт, тъй като вали много повече.

Неотдавнашно изследване на Университета в Хъл на метеорологичните условия в Либия през последните 10 000 години установи, че валежите се увеличават успоредно с повишаването на средната годишна температура.

Данните за глобалните температури са ненадеждни. Например, климатичният скептик Антъни Уотс смята, че станциите, в които се измерват температурите, са твърде близо до градските зони, където се задържа топлина и това изкривява показанията. Така изглежда, че Земята се затопля, въпреки че това може да не е така.

Тенденцията на затопляне е еднаква в селските и градските райони, при измервания, както с термометри и сателити, така и с естествени термометри.

Как ще прогнозираме климата? Ние дори не знаем какво ще бъде времето след две седмици.

Климатът и времето не са едно и също нещо. Времето отразява краткосрочни състояния. То се отнася до дадено метеорологично явление в определено време на определено място – дали ще бъде дъжд, сняг или слънце. Времето може да се променя бързо. Климатът, от друга страна, е дългосрочно състояние. Той се отнася до типичния метеорологичен модел на определено място, измерен за период от поне 30 години. В света има различни климатични условия – затова говорим и за различни климатични зони.

Климатичните прогнози не са надеждни.

Числените модели на земната система, основани на законите на физиката, са най-реалистичните инструменти, с които разполагаме, за да изучаваме климата, да анализираме причините за наблюдаваните климатични промени и да преценяваме възможните бъдещи климатични сценарии. Тези модели стават все по-надеждни благодарение на увеличаването на мрежата от наблюдения, използвани за потвърждаване на тяхното качество, на подобряването на познанията ни за явленията, които влияят на климата, както и на наличието на високопроизводителни изчислителни ресурси.

Изменението на климата е конспиративна теория, създадена от тайното глобално правителство, за да контролира света.

Преобладаващата част от учените, занимаващи се с климата, са съгласни, че човешката дейност води до промени в глобалния климат, които ще имат пагубни последици, както за околната среда, така и за човечеството. (…) Социологически проучвания подкрепят мнението, че отричането на климатичните промени се дължи поне отчасти на конспиративно мислене. Изглежда, че вярата в конспиративните теории за климатичните промени съответства на поведението на конспираторите: привържениците на конспиративните теории за климата например са по-малко склонни да участват в политическия живот или да предприемат действия, които биха могли да намалят техния въглероден отпечатък. Освен това някои скептици по отношение на климата отхвърлят проучвания, които показват, че техният скептицизъм е отчасти резултат от конспиративно мислене: те смятат, че подобни изследвания сами по себе си са част от конспирацията.

Корпоративните интереси насърчават идеята за климатичните промени.

Разследването на произхода на финансирането на онези, които оспорват данните за климатичните промени, разкри други интересни факти. Като например много „близките отношения“ – на стойност 2,3 милиарда долара – които най-голямата в света петролна и газова компания ExxonMobile поддържа с членове на Конгреса на САЩ, които се противопоставят на политиките за справяне с климатичните промени. Или финансирането на стойност 1,2 млрд. долара за изследвания, които разграничават климатичните промени от човешката дейност в петролни, газови и въглищни компании.