Учените не са единодушни относно причините за климатичните промени, влиянието на човека върху тях и възможните последици. Например в The Petition Project над 31 000 учени са подписали петицията, в която се твърди: „Няма убедителни научни доказателства, че в обозримо бъдеще отделянето на въглероден диоксид от човека ще доведе до катастрофално нагряване на земната атмосфера …“.

Хиляди учени, които изучават климата на Земята, неговата еволюция и човешката дейност, са единодушни, че съществува причинно-следствена връзка между увеличаването на антропогенните парникови газове и повишаването на глобалната температура на Земята. Това се потвърждава от докладите на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), които обобщават резултатите, публикувани от световната научна общност. Според шест независими проучвания, консенсусът, че хората са причина за глобалното затопляне през последните години, се споделя от 90-100 % от публикуващите учени и експерти в областта. Тези резултати са в съответствие с консенсуса от 97%, отчетен в изследователския доклад на Кукс през 2013 г. Според официалните позиции на всички големи организации за изследване на климата в света и на Академиите на науките в 80 държави, хората причиняват глобалното затопляне. Разбира се, има отделни учени, които са скептично настроени по този въпрос. Те обаче са много малко на фона общия консенсус, който преобладава.

Изменението на климата е част от естествен цикъл. Климатът се е променял и преди – той винаги се променя. Имали сме ледникови епохи и по-топли периоди, когато на Шпицберген са открити алигатори. Ледниковите епохи са се случвали в стохиляден цикъл през последните 700 хил. години и е имало предишни периоди, които изглежда са били по-топли от сегашните, въпреки че нивата на CO2 са били по-ниски от днешните. Неотдавна с наблюдаваха и т.нар. средновековен топъл период и малък ледников период. Мнението, че хората могат да влияят на климата в глобален мащаб, умишлено или не, е проява на високомерие.

Съществуването на климатични изменения с естествен произход не може да се използва като аргумент за отричане или омаловажаване на съществуващото глобално затопляне, което се дължи на емисиите на парникови газове. Естествените изменения се припокриват с климатичните промени с антропогенен произход и научната общност разполага с инструменти за анализ на тези два компонента и за изучаване на взаимодействието им. Много фактори влияят върху климата, както природни – промени в слънчевата активност, промени в орбитата на Земята, вулканични изригвания и т.н., така и антропогенни – емисии на парникови газове, серен диоксид и аерозоли, замърсяване на атмосферата, промени в експлоатирането на земята и т.н. Интересното е, че само въздействието на природните фактори би довело до захлаждане през последните десетилетия. Следователно можем да заключим, че наблюдаваното глобално затопляне е резултат именно от антропогенна дейност. Макар че през Средновековния топъл период в някои региони се наблюдават необичайно високи температури, в световен мащаб планетата е била по-хладна от сегашните условия. Научният анализ показва, че парниковите газове, главно CO2, са контролирали повечето климатични промени в миналото. Те показват колко чувствителен е климатът към колебанията в количеството на въглеродния диоксид в атмосферата. Доказателствата за това са широко разпространени във всички геоложки изследвания. Те ясно показват, че този път причината е в човека, главно чрез отделяния от него CO2.

Глобалното затопляне е следствие от повишената слънчева активност. През последните няколко столетия се наблюдава постоянно увеличаване на броя на слънчевите петна – тенденция, която се е ускорила през последния век, точно когато Земята се затопля.

Слънцето може да влияе на климата на Земята, но не е отговорно за тенденцията на затопляне, която наблюдаваме през последните десетилетия. Това затопляне се случва твърде бързо, за да бъде свързано с промени в орбитата на Земята, и е твърде мащабно, за да бъде причинено от слънчевата активност. През последните 35 години Слънцето показва тенденция на захлаждане. Въпреки това глобалните температури продължават да се повишават. Ако енергията на Слънцето намалява със затоплянето на Земята, Слънцето не може да бъде основният елемент, който контролира температурата.

CO2 се среща естествено в атмосферата и не е замърсител.

СО2 е замърсител (окисляване на океана), като основното му въздействие е парниковият ефект. Макар че парниковият ефект е естествено явление, твърде силното затопляне има сериозни отрицателни последици за селското стопанство, здравето и околната среда.

Човешкият CO2 е само малък процент от въглеродните емисии. Океаните, сушата и атмосферата непрекъснато обменят CO2, така че произведеното от човека е изключително малко като пропорция. Малка промяна в баланса между океаните и въздуха би предизвикала много по-сериозно покачване на CO2 от всичко, което хората бихме могли да предизвикаме сами.

Естественият цикъл добавя и отстранява CO2, за да поддържа равновесие, докато хората само добавят допълнителен CO2, без да го отстраняват, което прави разликата.

Вулканите отделят повече CO2 от хората. През последните 250 години хората са добавили в атмосферата само едно на 10 000 CO2. Една вулканична „кашлица“ може да образува същото количество за един ден.

Хората отделят 100 пъти повече въглероден диоксид в атмосферата, отколкото вулканите. Вулканите отделят около 0,3 милиарда тона CO2 годишно. Това е около 1 % от човешките емисии на CO2, които са около 29 милиарда тона годишно.