С 2 градуса повече няма да се случи нищо съществено, просто ще бъде малко по-топло.

Последиците от такова повишаване на температурите ще бъдат трагични. Сега, при „само“ 1 градус повече, всеки ден се топи огромна част от полярната ледникова шапка (стотици милиарди тонове всяка година).

Ледът в голяма част от Антарктида се разширява, противно на широко разпространеното схващане, че глобалното затопляне топи континенталната ледена шапка.

Ледът на Антарктическия (Южния ледовит) океан се увеличава, но Антарктика губи сухоземен лед с все по-бързи темпове, което се отразява на покачването на морското равнище.

Дори ако целият лед на Земята се разтопи, нивото на океаните няма да се повиши. Топенето на ледовете не води до повишаване нивото на водата.

Топенето на плаващите ледове не променя значително нивото на водата, но изчезването на ледници и ледени покривки, които се намират на сушата или на морското дъно, го прави. Водата, която изтича от тях, повишава нивото на океаните. Топенето на всички ледени покривки на сушата, особено в Антарктика и Гренландия, може да повиши средното морско равнище с около 70 метра.

Окисляването на океаните не е проблем. Увеличаването на емисиите въглероден диоксид не оказва влияние върху океаните.

Окисляването на океаните (злият брат близнак на глобалното затопляне) се е увеличило с 30 % от началото на 20-и век. Ако изгорим всички изкопаеми горива и по този начин прехвърлим задържания в тях въглерод в атмосферата и в океаните, ще предизвикаме 5-кратно повишаване на тяхната киселинност до нива, невиждани от 300 милиона години насам. Това ще означава унищожаване на кораловите рифове и фитопланктона, които са в основата на океанската хранителна верига.

Горските пожари като тези в Австралия през 2020 г. са причинени от палежи, а не от промени в околната среда и високи температури.

Няколко скорошни доклада установиха, че климатичните промени допринасят за горещите и сухи условия, които подхранват пожарите, бушуващи по източното крайбрежие на Австралия през 2020 г. Факт е, че горещите и сухи условия създават предпоставки за разрастване на пожарите, независимо от начина, по който са възникнали те. Климатичните промени не причиняват тези пожари, но могат да влошат горещите и сухи условия, които правят по-вероятно разрастването на горските пожари.

Климатичните промени не са толкова неблагоприятни, животът ще намери своя начин. Животните и растенията могат да се адаптират. Дърветата, птиците, бозайниците и пеперудите се адаптират добре към рутинната реалност на променящия се климат.

Факт е, че темповете на изменение на климата причиняват огромен екологичен стрес на околната среда. Проблемът е, че сега, когато хората са урбанизирали толкова голяма част от околната среда – растенията, буболечките, дребните бозайници и рибите не знаят къде да отидат. В момента растенията и животните измират със скорост, която е 100 до 1000 пъти по-висока от средната скорост на изчезване в геологичен план.

Броят на полярните мечки се увеличава, което доказва, че заплахата от климатичните промени е преувеличена. Наистина ли изменението на климата е толкова сериозно?

Учените твърдят, че няма достатъчно данни, които да показват тенденция на нарастване броя на белите мечки. Многобройни проучвания показват въздействието на климатичните промени и намаляването на морския лед върху белите мечки и заплахата, която те представляват за местообитанията им. Топенето на леда, на който белите мечки разчитат, за да улавят тюлените, с които се хранят, е документирано в източници, включително в последния доклад на ООН за климатичните промени.

Затоплянето на климата всъщност помага на бедните. Това означава по-малко смъртни случаи поради измръзване, по-пригодни за живеене региони, по-големи посеви, по-дълъг вегетационен период. Това е добре.

Дори и да се съгласим с подобно твърдение, негативните последици от глобалното затопляне върху селското стопанство, здравето и околната среда са много повече от положителните. Съществува дълъг списък от причинно-следствени връзки, които показват, че повечето въздействия на климатичните промени ще донесат малко или никакви ползи, но могат да причинят големи вреди, които ще ни струват скъпо.

За да спрем глобалното затопляне, трябва просто да засадим повече дървета. Растенията обичат въглеродния диоксид, а топлият климат ускорява растежа им. Дърветата ще охладят климата, като поглъщат въглеродния диоксид и съхраняват влагата.

Опазването на горите и залесяването няма да компенсира нарастващите въглеродни емисии. Освен това засадените днес дървета след няколко десетилетия може да се окажат част от по-топъл климатичен пояс, за който може да не са пригодени. Въглеродът, съхраняван в горите, ще се върне в атмосферата вследствие на пожари или нашествие на вредители.